Алкохол, наркотици и съгласие: какво казва законът и какво да направите при подправена напитка

Съгласието изисква способност да решиш

Съгласието за секс е доброволно решение на човек, който разбира какво се случва – Директива (ЕС) 2024/1385 говори за съгласие, „дадено доброволно в резултат на свободната воля на лицето“. Човек, който заспива, повръща, не може да стои прав, да говори свързано или да разбере къде е, не е в състояние да вземе такова решение.

Това важи и в обратна посока: ако не сте сигурни дали другият е достатъчно трезвен, за да реши – не продължавайте. Повече за съгласието – в „Какво е съгласие“.

Какво казва Наказателният кодекс

• Чл. 152, ал. 1, т. 3 – изнасилване е съвкупление с лице от женски пол, „като го приведе в безпомощно състояние“. По т. 1 – съвкупление с лице, „лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие“.
• Чл. 150, ал. 1 – действия с полова цел спрямо лице над 16 години „чрез използуване на безпомощното му състояние или чрез привеждането му в такова състояние“ – от две до осем години лишаване от свобода.
• Чл. 149, ал. 2, т. 2 и 3 и чл. 151, ал. 2, т. 4 – по-тежки наказания, когато пострадалият е под 16 години и е приведен в безпомощно състояние или такова е използвано.
• Чл. 155, ал. 4 – който „склони или принуди друго лице към употреба на наркотични вещества или техни аналози“ с цел проституиране или полови действия – от пет до петнадесет години и глоба.

Кодексът не дефинира „безпомощно състояние“ в цитираните текстове; дали е налице в конкретен случай, преценяват разследващите и съдът. Статията не е правен съвет – за конкретен случай се обърнете към адвокат или полицията.

Какво е подправяне на напитка

Британското правителство описва подправянето (на англ. spiking) като слагане на алкохол или наркотици в напитката на човек без негово знание или разрешение; срещат се и случаи с убождане със спринцовка. Целта може да е обир или сексуално посегателство. Насоките подчертават, че това е престъпление и вината никога не е на пострадалия – човек има право да решава какво влиза в тялото му и не би трябвало да променя поведението си, за да не бъде упоен.

Признаци

Насоките на британското правителство изброяват признаци, които да търсите у себе си или у човека до вас:

• объркване и дезориентация;
• гадене и повръщане;
• халюцинации и параноя;
• нарушена координация и зрение;
• невъзможност да се говори ясно;
• загуба на памет и „празни“ периоди.

Особено подозрително е, ако се чувствате много по-пияни, отколкото би трябвало от изпитото.

Какво да направите веднага

• Потърсете помощ от човек, на когото имате доверие, или от персонала на заведението. Не тръгвайте с непознат.
• Ако някой е зле – 112. Човек, който е упоен, може да е в сериозна опасност и да не може да реши сам.
• Сигнализирайте възможно най-бързо. Британските насоки посочват, че някои вещества напускат тялото за по-малко от 12 часа, затова изследването трябва да е колкото се може по-рано. Други остават по-дълго – там полицията взема проба до 7 дни след случая. Не разчитайте на домашни тестове.
• Запишете какво помните – какво се е случило, къде, кога и дали подозирате някого; това ще ви попита и полицията. Ако е имало посегателство, NHS посочва, че при медицинския преглед може да се задържат и дрехи като доказателство.
• Останете с приятеля, докато е в безопасност; ако е видял как някой слага нещо в чаша – да каже на персонала и полицията.

Ако подозирате сексуално посегателство

Потърсете медицинска помощ, дори ако не помните какво се е случило и още не сте решили дали да подадете сигнал. В първите 72 часа лекарят може да прецени нужда от PEP срещу ХИВ и от спешна контрацепция; следват изследвания за ППИ. NHS посочва, че медицинският преглед може да събере и доказателства за упояване, и че колкото по-рано е, толкова по-добре – но и след 7 дни си струва да попитате.

Британските насоки изрично казват, че наличието на наркотици в организма ви не бива да ви спира да съобщите, че сте били упоени. Отговорен е човекът, който ви е упоил. Контакти – „Помощ сега“.

Чести въпроси