Тя се качи в асансьора и почувства погледа му върху себе си. Беше толкова осезаемо.. като че ли я опипваше с невидими пръсти.  Асансьора спря на етажа й… и той я последва. Попита я само как се казва и тя му каза името си, очаквайки и той да направи същото. След секунди се озоваха в стаята й.

Той произнесе името й много тихо. След това, без много суета, съблече черната й копринена рокля с опитните си силни ръце. Тя се почувства като плувец преди старта – очакваща, възбудена и нетърпелива. Ръцете му бяха големи, а пръстите му –дълги и опитни. Той бавно започна да изучава тялото й, докосвайки леко кожата, стигна до прашките –единственото бельо, което носеше и ги свали през бедрата, коленете и глезените й.

Тя беше гола, но той все още беше напълно облечен, само папионката му беше леко разхлабена. С огромно внимание я положи на на канапето, взе чашка бренди, напои показалеца си в блестящата течност и докосна с него първо зърното на лявата и гърда, след това на дясната. За момент течността потече по гърдите й, но без да се бави, той я облиза, карайки я да стене от удоволствие.  Допря гърдите и една до друга и прекара езика си по двете зърна. Все още с ръце на гърдите й той прекара езика си надолу по тялото й. Тя започна да се гърчи от възбуда.  През съзнанието   мисълта, че любовника й има невероятен стил или че тя е пияна и е минало доста време от последният й секс.

Той сграбчи бедрата й и завря главата си между тях. Езикът му, силен и опитен.. се движеше бавно и чувствено. Тя разтвори бедрата си още по широко и се приготви да изпита удоволствието до край.

Той спря за момент и намокри езика си с бренди, докато ръцете му продължаваха да работят върху гърдите й. Тя усети паренето от алкохола, опитните му пръсти и палавия език. Стигна до края… бавно, но си струваше чакането.

Той се изправи, оправи папионката си.. наведе се към лицето и докосна устните й, оставяйки по тях аромата на бренди. Изправи се, усмихна й се, обърна се и излезе от стаята.

Тя остана да лежи гола, все още подвластна на емоцията и възбудата, опита се да си спомни името му… и разбра, че всъщност не го знае – той не и каза дори името си.

Но не съжаляваше..

ПУБЛИКУВАЙ РАЗКАЗ/ СЛУЧКА, ИСТОРИЯ, ФАНТАЗИЯ