Трафик на хора за сексуална експлоатация: признаци и къде да подадете сигнал

Какво е трафик на хора според закона

Член 159а от Наказателния кодекс наказва този, който „набира, транспортира, укрива или приема отделни лица или групи от хора с цел да бъдат използвани за развратни действия, за принудителен труд или за просия“, за отнемане на органи или за принудително подчинение – независимо от съгласието им. Наказанието е от две до осем години лишаване от свобода и глоба.

По-тежко (от три до десет години) е наказанието, когато пострадалият е под 18 години или когато е използвана принуда, заблуждение, отвличане, състояние на зависимост, злоупотреба с власт или обещаване на облаги. Когато хората се превеждат през границата, наказанието е от три до дванадесет години (чл. 159б), а при организирана престъпна група – от пет до петнадесет години (чл. 159г).

Член 159в наказва с три до десет години и онзи, който използва лице, пострадало от трафик, за развратни действия. Националната комисия за борба с трафика на хора подчертава: не всяко момиче, което проституира, го прави доброволно, а хората, които плащат за сексуални услуги от жертви на трафик, носят наказателна отговорност.

Колко е разпространено

По данни на Европейската комисия най-честите форми на трафик в ЕС са сексуалната експлоатация (46 %) и трудовата експлоатация (37 %). Мнозинството жертви са жени и момичета, около 17 % са деца, а 36 % от жертвите са граждани на ЕС – значителна част от тях са трафикирани в собствената си страна.

Според Националната комисия, по данни на Прокуратурата, всяка година над 300 души в България стават жертви на сексуална експлоатация – обичайно млади жени и момичета, които търсят възможност за по-добър живот в Западна Европа.

Как се въвличат хората

• Чрез приятел или познат. Фондация „П.У.Л.С.“ посочва това като най-разпространения начин – човек, на когото жертвата вярва, предлага доходна работа в чужбина.
• Чрез „любов“. „Интимни приятели“ или съпрузи, които после „продават“ партньорката си.
• Чрез обява за работа – сервитьорки, танцьорки, модели, детегледачки.
• Чрез дълг и изнудване – „ще си изплатиш пътя и квартирата“.

Фондация „Асоциация Анимус“ изброява признаци на нечестна обява за работа в чужбина: само имейл или телефон за контакт; искане на пари за „обработка на документи“; посредник, който не е в списъка на Агенцията по заетостта; без адрес на работодателя, без договор или договор на чужд език; настояване да вземат оригиналните ви документи.

Признаци, че някой може да е жертва

• Не държи паспорта или личната си карта – „пазят се“ от някой друг.
• Не знае адреса, на който живее или работи; не говори местния език.
• Придружават го навсякъде, друг човек говори вместо него.
• Няма собствени пари, не получава или не контролира заплащането си.
• Смята, че дължи пари, които трябва да „изработи“.
• Живее и работи на едно и също място, сменя често местата, почти без почивни дни.
• Страхува се от полицията, от статута си или от заплахи към семейството си.
• Има наранявания или признаци на насилие.

Признаците са от списъка на Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC). UNODC подчертава, че нито наличието, нито липсата на признак доказва трафик, но наличието им трябва да доведе до проверка.

Къде да подадете сигнал

Местни комисии за борба с трафика на хора има в Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Монтана, Пазарджик, Плевен, Пловдив, Русе и Сливен; контактите им са на antitraffic.government.bg.

Какво се случва след сигнала

ГДБОП проверява получените сигнали, установява жертвите и ги извежда от ситуацията на трафик, като насочва пострадалите съгласно Националния механизъм за насочване и подпомагане на жертви на трафик. Механизмът, координиран от НКБТХ, предвижда безусловна подкрепа, сигурност, конфиденциалност и недискриминационно отношение. Пострадалите могат да бъдат настанени в специализирани приюти и центрове за закрила и помощ.

Ако вие сте в такава ситуация, вижте и каква помощ има, ако искате да излезете. Ако се тревожите за друг човек – как да говорите с него.

Чести въпроси