След първата ни нощ плаках дълго, безутешно и пречистващо.

Събудих се късно, за да срещна очите ти. Потърсих те в прегръдките си, но те бяха изстинали отдавна. Обеща да се върнеш с розе и лека храна. Не го направи. Не ме излъга. Просто не си виждал цялата картинка. Стават такива неща.

Понякога смяташ, че дограмата в хола е твоят кръгозор, но не е. Има едно единствено страхоразбиващо средство. Нарича се влюбване. Преди да топнеш осакатеното си сърце в него, прочети внимателно инструкциите.

Не се препоръчва за хипохондрици, холерици, склеротици и невротици, както и за страхливци, между другото.

След първата ни нощ исках още много нощи, в които да потъвам, да усещам и всяко кехлибарено зрънце от кожата ми да копнее отново.

Само в още една нощ разбрах, че целият ми живот е бил свързан с теб. В още една нощ пръстите ти все още горяха върху кожата ми, а устните поглъщаха сълзите ми.

Само в още една нощ нека вселената разтвори страховете ни. Само още една нощ, в която всичко, за което мечтаем, да бъде тук и сега.

Само още една нощ, в която да откраднеш сърцето ми, за да си отиде от тази тленна досада, в която е заключена душата ми.

Само още една нощ, в която да разгърна крилете си в шепите ти.

Само още една нощ, която да разпръсне дъха си преди утрото да прониже топлината на страстта с ледените си есенни пръсти!

Прочетете още от Колонката на Ива Екимова в Edna.bg

Снимка: Емил Колев/ HiLife