Общо обяви: 1086

Общо потребители: 622661

Добре дошъл, посетител ! [ Регистрирай се | Вход

26 май 2018 (събота) 18:49
ДОБАВИ ОБЯВА

ВЛЮБВАНЕ ИЛИ ИСТИНСКА ЛЮБОВ?! – РАЗЛИКАТА Е ОГРОМНА

От всички погрешни представи за любовта най-широ­ко разпространено е убеждението, че влюбването е любов или поне признак на любовта. Това в същото време е една дълбоко вкоренена погрешна представа просто за­щото влюбването субективно бива изпитвано като особе­но силна форма на любов. Когато един човек се влюби, той или тя, напълно убедени, си казват: „Обичам го/я”. И веднага се появяват два проблема. Първият е, че влюбването е свързано със секса и еротичното изживяване. Ние не се влюбваме в децата си, дори кога­то ги обичаме изключително силно. Ние не се влюбваме в приятелите си от същия пол, освен ако не сме с хомо­сексуални наклонности, въпреки че може да сме много привързани към тях. Осъзнатото или неосъзнато сексуал­но желание е единствената причина за влюбването. Вторият проблем е свързан с трайността на влюбването. Не­зависимо в кого сме влюбени, рано или късно го разлюбваме, особено ако връзката продължи достатъчно дълго. Не казвам, че винаги преставаме да изпитваме обич към човека, в който сме се влюбили, но повече от вярно е, че екстазът на чувството, характеризиращ влюбването, неизменно преминава. Меденият месец не е безкраен. Спомените от романа в един момент увяхват.

Твърди се, че: Истинската любов започва, когато премине влюбването.

Чувството, че сякаш двама души са родени един за друг е познато като „влюбване“! То е силно емоционално – еуфорично, а това създава илюзия за близост и устойчиви взаимоотношения. Придружено е с желание за справяне с всички проблеми и усещане, че това е възможно. Характерна и е ярка проява на алтруизъм един към друг. Двамата влюбени са способни на крайни волеизявления: “Не мога да си представя, че бих я/го наранил/а някога. Единственото, което искам е да я/го направя щастлив/а. Бих дал живота си, за да е щастлив/а.“ В такива периоди, страстта създава фалшиви чувства, например: че егоцентризма е излекуван и човека е станал Ангел небесен, готов да направим всичко за доброто на всички и най-вече за обекта на влюбването. Всъщност подбудите са повече от прозрачни – съществува искрено убеждение, че любимият изпитва същото желание за саможертва и готовност да посрещане на нуждите на другия, че и той обича толкова силно и отдадено, и че не би причинил болка на този, в когото е влюбен.

За огромно съжаление, обаче: това мислене винаги е измамно… Тръгне ли да преминава влюбването (смята се, че обикновената влюбеност трае от две до три години), се получава приземяване в реалността и се появява желанието за утвърждаване на себе си. Индивидуализма превзема пространството в двойката и започват разногласията от вида: Той заявява стремеж, различен от нейните желания. Той иска секс, но тя е твърде уморена. Той иска да купят нова кола, но тя мисли, че е неразумно. Тя иска да посети родителите си, но той е против или твърде зает. Той иска да поднови тренировките си по фитнес, а тя го напада, че я поставя след „любимия спорт“. И така постепенно илюзията за интимност и взаимност се разводнява с битовизми и различните им желания, емоции, мисли и модели на поведение започват да се открояват. Започва налагане, съревнование и нечестна игра с „удари под кръста“.

Всяка влюбена двойка се състои от две отделни личности, чиито умовете не са се слели. Те само за кратко са смесили емоциите си в „океана“ на любовта, но в даден  момент вълните на действителността започват да ги разделят. Започва „войната“ срещу другия и следва: разлюбване, охладняване, отдалечаване, раздяла, развод и търсене на ново влюбване… или опит да започнат да се учат да се обичат един друг без еуфорията на любовната страст. Това е момента, в който двойката е добре да посети терапия за двойки, за да не прерастне този процес в агония, а да се увенчае с желания успех. Медиацията от професионален терапевт е необходима, защото преживяването на влюбването не се фокусира върху личното израстване, нито върху израстването и развитието на другия човек. По-скоро създава чувството за тих пристан, след преживените изтощителни бури на живота. Няма да е грешно, ако заключим, че влюбването изобщо не трябва да се нарича „любов“.

Ето защо се твърди, че влюбването не е истинска любов:

Влюбването е неволеви биохимичен процес, а не акт на волята или съзнателен избор. Не можем да предизвикаме влюбване, колко да искаме, то просто да ни завладява дори и без да го търсим и целим. Влюбваме се в най-неподходящ момент и в съвсем невероятни хора.

Истинската любов изисква усилия, а влюбването не. Когато човек е влюбен прави нещата с лекота, без много да мисли и не се нуждае от дисциплина или съзнателно усилие. Доказателство са: дългите скъпи телефонни разговори, парите, които се харчат, в пътни и по заведения, подаръците, работните проекти, са удоволствие, а не натоварване за влюбения. Това са инстинктивни действия, както природата кара птицата да си строи гнездо, така и инстинктивната природа на влюбването ни подтиква да вършим странни и необичайни неща един за друг.

„Влюбеният“ не се интересува да насърчава личното израстване на другия. „Ако имаме някаква цел в ума си, когато се влюбим, то е да сложим край на собствената си самота и може би да подсигурим този резултат чрез брак.“ Влюбването не се фокусира върху собственото израстване или израстването и развитието на другия. По-скоро то ни дава чувството, че сме постигнали целта и не е нужно повече да растем. Намираме се на върха на щастието в живота и единственото ни желание е да останем там. Със сигурност възлюбеният ни няма нужда да расте, защото е съвършен! Просто се надяваме тя/той да остане съвършен/а завинаги.

Какво е влюбването, ако то не е истинската любов?

Влюбването е „генетично предопределен инстинктивен компонент на действията при размножаване.”  Или просто временното срутване на границите на егото. Това представлява влюбването – стандартна реакция на хората спрямо определена комбинация от вътрешно сексуално влечение и външни сексуални стимули, което увеличава вероятността от сексуално съчетаване и свързване, с цел да се събуди инстинкта за оцеляването на вида.

Изводът ще прозвучи грубо на влюбените към момента на прочитането му, но независимо дали сте съгласни с извода, или не, мнозина от нас ще се съгласят, че това преживяване наистина ни изстрелва в една напълно непозната емоционална орбита. Влюбването изключва способностите на разума ни и често разбираме, че правим или казваме неща, които никога не сме правили в „трезвите си“ моменти. И не рядко, след като приземим от емоционалния транс, се чудим защо сме вършили такива щуротии. Когато вълните на емоциите утихнат и се „приземим“ в действителния свят, където изпъкват различията ни, мнозина от нас се питат: „Защо сме се оженили? Та ние не постигаме съгласие в нищо!“ И все пак, във върховата точка на чувството на влюбеност сме си мислили, че имаме пълно единомислие – поне по важните теми.

Освен че ни прилъгва да сключим брак, влюбването създава също така впечатлението, че ще бъде вечно. Това е една илюзия, намерила място в нашата култура заради общоприетия мит за романтичната любов, който ние научаваме от своите детски приказки, където принцът и принцесата, щом като се съберат веднъж, заживяват щастливо завинаги.

Ако измамната илюзия на влюбването ни е накарала да се оженим, сега пред нас стоят само две възможности:

1) да се обречем на живот на нещастие със своя партньор;
или
2) да „скочим от кораба“ и да опитаме отново.

Нашето поколение избира второто, докато предишни поколения често са избирали първото… Но има и трета, по-добра алтернатива: можем да признаем какво е влюбването — временен емоционален възход — и да започнем да преследваме „истинската любов“ със своя партньор. Този вид любов е емоционална по природа, но не маниакално завладяваща! Това е любов, която обединява разума и емоциите. Тя включва действие на волята и изисква дисциплина, и в същото време признава нуждата от лично израстване. Най-основната емоционална нужда не е да бъдем влюбени, а да бъдем истински обичани от някой друг, да познаем любов, която извира от разума и избора, а не от инстинкта. Аз имам нужда да бъда обичан от някой, който избира да ме обича, който вижда в мен нещо, което си струва да бъде обичано.

Този вид любов изисква усилие и дисциплина. Тя е избор да вложиш енергия в усилието да даваш на другия, да знаеш, че неговият или нейният живот се обогатява от твоето усилие, че ти също ще откриеш удовлетворение – удовлетворението, че истински си обикнал някого. Тази любов не изисква еуфорията на влюбването. Всъщност истинската любов не може да започне, докато не премине влюбването.

След като стигнахме до заключението, че влюбването е вид илюзия, която по никакъв начин не се покрива с истинската любов, обръщайки се назад, разбираме, че влюбването не е любов, но е много, много близо до нея. Погрешната представа, че то е вид обич, изглежда толкова правдоподобна, защото в нея се съдържа известна доза истина…

Всяка двойка преминава през всевъзможни периоди, но често този колорит е непосилен за партньорите – независимо за единия или за двамата. Ако искате да откриете своята истина във връзката си, е добре да се обърнете към професионалист, който чрез консултиране да ви помогне да подредите хаоса в чувствата и емоциите си, а след това и във връзката. Заедно да намерите общ път напред или да вземете най-правилното за вас решение, за да продължите да живеете качествено и нормално… Не е нужно да се отказвате, защото винаги има решение и то е извън емоциите на гняв, страх и безсилие!

Източник: bowencenter.bg

Добавена на от:

Етикети: , , ,

138 Общо преглеждания, 3 за днес

22 /25 /5

  

Сходни статии

Виж други обяви

Вашият коментар

Времето в София за днес и утре

Реклама

Видео

Вип обяви

Последни Секс разкази